Събрание в памет на Денислав Тодоров
„В дълбините на вашето упование е тихото знание за отвъдното;
и както семенцето под снега сънува, така и вашите сърца бленуват пролетта.
Вярвайте на сънищата си, защото в тях са дверите на вечността.“
Из „Пророкът“ на Джубран Халил Джубран
Ще ми се да можех да напиша официално информативно съобщение за Събранието в памет на Дени. Формално информативно съобщение би звучало така:
„На 28 октомври Американският колеж в София организира събитие в памет на обичния ни ученик Денислав Тодоров. Семейството и приятелите на Дени се присъединиха към oбщността на Колежа по време на концерта, в който взеха участие Карина Енева и Георги Бояджийски, Косара Цонева, Симона Петрова, Lotus Notes, МИГ, както и членовете на списание „Беседа“ и танцовата програма. Публиката притихна и се развълнува от безусловно красивото присъствие на учениците на сцената. След концерта в Аудиторията, всички се събраха пред Острандър Хол, за да пуснат десетки балони в небето.“
Нямаше обаче нищо обикновено или формално във вчерашния ден. Нямаше нищо формално в стотиците ученици, които бяха променили ангажиментите си, за да присъстват на събитието. Нямаше нищо обикновено в участниците на сцената, които бяха приели неочакваната покана да се включат в концерта, въпреки малкото време за подготовка. Накрая, нямаше нищо формално в семейството на Дени, което беше намерило сили да потърси утеха от неговите съученици и учители.
Докато червените балони излитаха в небето, учениците се приближиха много близо един до другиго. Гледах тълпата хора, застлала стълбите пред Острандър като одеяло от обич, и почувствах топлота. Повдигнах очи и видях балоните да отлитат... червен... червен... червено... Скоро не виждах нищо освен червено, не чувствах нищо освен лекота. Знаете ли кое е обратното на лекотата? Мисля си, че е празнотата. От празнота натежавам. Лекотата ми дава надежда и сила.
