"Такива бяхме" - 140 години българска история през погледа на Георги и Гочо Чакалови

През втората половина на май събитията, които не ни се искаше да пропускаме, бяха толкова много. Едно от тях, в което с радост и любопитство се включихме, беше представянето на книгата „Такива бяхме“ на д-р Георги Чакалов (1867-1960) и неговия син Григор (Гочо) Чакалов (1919-2003). И двамата автори за възпитаници на колежа - бащата завършва в Самоков с випуск 1887, а синът учи в Симеоново с випуск 1939.

В периода 1934-1942 Георги Чакалов е лекар в колежа. Той има и дъщеря Мария (Мери) Чакалова от випуск 1931 на колежа, която след завършването си в Самоков работи като администратор в новия кампус в Симeоново.

Книгата „Такива бяхме“, чийто съставител е друг член на фамилията Чакалови, съпругата на Гочо – Дани, излиза още 2007 (интересно е, че в по-голямата си част е написана много по-рано, но до промените Гочо Чакалов се страхува да говори открито за миналото), а преиздаването й сега е осъществено от Ротари клуб, Самоков и София Средец. Книгата обхваща 140 години от историята на България, които виждаме през призмата на живота и личните съдби на няколко поколения.

На представянето за „Такива бяхме“ на фона на вълнуващи архивни кадри разпалено говори първо Цвятко Кадийски от Ротари клуб, а след това и първородният внук на Георги Чакалов – сладкодумният Георги Шопов, син на Мери, когото вече познавахме покрай материал за блога на колежа, по който работехме от месец март. С всеки нов щрих, ставаше все по-очевидно, че до един представителите на фамилията Чакалови са изключително интересни и достойни личности. Д-р Георги Чакалов е описан в „До Чикаго и назад“ от Алеко Константинов - в няколко периода от живота си живее в САЩ, където е бил лекар на най-високопоставени личности, но периодично напуска престиж, за да се върне в България и започне от нулата.

Синът му Гочо Чакалов е съставител на първия английско-български и българско-английски речник. „За речника в семейството ни се говореше като за нашия речник“, споделя племенникът на Гочо, Георги Шопов, който живее под един покрив с дядо си, вуйчо си и техните семейства след смъртта на баща му, когато Георги е едва на 9. „Спомням си голямо напрежение, свързано със спазване на срокове, бързаха преди да се национализира печатницата и в крайна сметка речникът излезе само 24 часа преди това да се случи. Първи екземпляр с посвещение „на баща ми“ получи дядо ми Георги, който чете сам втората коректура.“

Тръгваме си замислени, със собствено копие на книгата за живота на две ярки личности, за живота на цяла една фамилия от достойни личности, за които нямаме търпение да научим още.