Тъгопоглъщач
От Петя Иванова '97
Отидох на „Тъгопоглъщач“ със свито сърце. Бях чела и много харесвах „Аз съм един сън“, сборника със стихове, рисунки, есета и откъси от дневниците и имейлите на Дафи (Дафина Георгиева – Роня), която щеше да завърши колежа с випуск 2008. Уви, съдбата я отне от света ни още през ноември 2003 г. Но как щяха да ми се отразят 100 минути сърцеразбиване, при това в същата малка зала, в която бяха и майката и бащата на Дафи, вуйчо й, баба й, братчето, което не беше срещнала и кой знае колко от приятелите-получатели на нейните имейли, които честичко хокаше, задето не й пишат достатъчно бързо?
Сигурно и другите в Театър 199 бяха със свити сърца, защото в началото се смяхме объркано, по-силно от приемливото, смяхме се и на тъжното царство Никога (с крал Няма Го, кралица Няма значение и момченце Нищо). А може би някой поглъщаше тъгата ни? Мая Новоселска? Какъв „страхотевичен“ избор на актриса, през която да надникнем в света на Дафи, най-смешната по най-прекрасния начин, най-тъгопоглъщащата – с така фин усет към думите, музиката и образите.
.jpg)
Ухаеше на лято и свобода. От време на време се понасяше нежен джаз. Мая набираше Дафини текстове на измислена клавиатура, а те оживяваха на видеостената буква по буква, като в чатрум. Понякога гласът й беше глас на момиче, а друг път повеждаше диалог с невидимото момиче зад текста, молеше го за помощ в намиране на правилната страница в дневника. Пееше сладко, непринудено.
И рисунките на Дафи оживяваха – бяха се преобразили във въздействащи анимации. Измислих ли си го това или наистина приятелите на Дафи бяха направили тези анимации - без значение, важното е, че бяха съживени от деца от нейното поколение, които прекрасно я бяха усетили, а междувременно бяха пораснали, вече на 27.
На тръгване ми беше светло въпреки тъмнината навън, но и замислено. „Тъгопоглъщач“ ми навя спомени за това какво се въртеше и в моята глава, когато бях на 8, на 11, на 14. Силно си пожелах и на мен пак да ми стига „само една сламена шапка да ме пази от жаркото слънце, едни очи да гледам и едно сърце да чувствам“. Толкова по-лесно ще ми е да поемам на всякакви пътешествия. Закрачих малко по-бързо в топлата за октомври нощ към дома, където ме чакаха моите необикновени деца.
„Тъгопоглъщач“ е в Театър 199 „Валентин Стойчев“ и на 4 и 18 ноември от 19:30 ч. Постановката е на невероятната Катя Петрова, майка на Дафина.
Свободна
Събуждам се с дъжда.
Пея моите песни за слънцето.
Нося пера на птици в косите си.
Вятърът е дъхът на сочните ми устни.
Моите малки стъпки по тревата са молитва
да остана завинаги дете!
Дафина Георгиева
Текст: Дафина Георгиева
Музика: Румен Тосков
Изпълнение: Мая Новоселска