Д-р Свилен Спасов за първата стипендия в колежа от български граждани

Д-р Свилен Спасов е бележит член на общността на Американския колеж в София, учредител на „Стипендията Теодора и Дарина Спасови – първата стипендия от български граждани”, кръстена на дъщерите му, които са възпитанички на колежа, съответно от випуски 2004 и 2005. Стипендията е учредена през 2005 г. и цели да подкрепи най-нуждаещото се момиче от съответния випуск, което поддържа среден успех не по-малък от 5.00 и отлично поведение през целия курс на обучение.

Д-р Свилен Спасов е роден на 14 септември 1954 г. Завършва Втора математическа гимназия във Варна. Магистър по математика от СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на награди от национални и регионални състезания по математика и баскетбол. Доктор на техническите науки. Владее руски и английски език.

Работил е по проекти y нас и в чужбина на Shell, J.Ray McDermott USA, Cammel Laird UK, Westinghouse USA и други български и чуждестранни компании.

Д-р Спасов, преведете ни накратко през богатия си житейски път.

Как се стигна до връзката Ви с Американския колеж в София при повторното му отваряне през 1992 г.?

1989 г. бе годината на Свободата за нас в източната част на Европа. Но без Роналд Рейгън, Михаил Горбачов, Хелмут Кол, Маргарет Тачър, Вацлав Хавел, Лех Валенса, Йоан Павел II и др. тази дума нямаше да се превърне в реалност. Историческите промени се правят от силни лидери в политиката, науката, технологиите, изкуствата. Сега може би не е исторически момент и вероятно затова няма критична маса от лидери.

Възстановяването на дейността на Американския колеж в София е една малка брънка от този „вятър на промяната”. Добрите новини тогава се разпространяваха много бързо. И понеже съпругата ми преподаваше в Икономическия университет във Варна, тя първа разбра. Сравнявахме Колежа с най-добрите гимназии и видяхме разликата в начина и нивото на преподаване и възпитание. И поехме в тази посока.

Как решихте да запишете своите дъщери в колежа?

Като всички родители и ние търсихме най-доброто за образованието на децата ни. Приемните тестове и писането на есета обаче бяха нови за България и затова потърсихме начин за извънучилищна подготовка. По 2-3 пъти в месеца пътувахме от Варна (ние сме от Варна и тогава живеехме там) до София за допълнителните занимания. Теодора и след това Дарина се справяха добре и, слава Богу, успяха да влязат в Колежа. И ние се преместихме в София. Първо съпругата ми и Теодора, след това Дарина и аз.

От дистанцията на времето, кое, според Вас, е най-ценното, което колежът дава на своите възпитаници?

Разбирането на процесите. Ние българите сме добри по фактологията (тази, на която ни обучават), но някои изпускат да обучават децата си да разбират добре процесите и, както се казва, на „четене с разбиране”. Освен това Колежът имаше добри резултати по математика - това бе най-голямата сила на българското образование по принцип за целия 20. век. И разбира се – дисциплината, съчетана със свободата на избор.

В резултат на това семейните вечери се превърнаха в дискусионен клуб. Всеки се обогатяваше. Различните клубове по интереси бяха също много мотивиращи за израстването на един млад човек.

Според Вас, как пандемията COVID-19 ще промени света, по-специално на образованието и управлението?

Теодора и Дарина завършиха колежа Дейвидсън, Северна Каролина, след това Теодора икономика в LSE UK, а Дарина Scripps San Diego, Ph.D. по имунология. Това е резултатът, чиято основа е образованието, дадено от Колежа.

Какво би било добре да се промени? Най-популярно вероятно е повече дистанционно обучение. Аз все пак мисля, че то няма да измести обучението в класните стаи. Сега всички гледаме, четем, слушаме за вируса и мерките за неговото ограничение. Това, което на мен ми прави най силно впечатление, е умението и неумението да се обясняват нещата разбираемо и изпълнимо. От организационна гледна точка България имаше шанс със „щаба” и най-вече с ръководителя му. Поне засега. Когато гледаш обяснението обаче на сложни научни търсения, например в представянето на La Jolla Institute for Immunology за борбата с Covid-19, сякаш си в друг невероятно сложен, но разбираемо представен свят. В България това умение сякаш липсва. Дано се промени не само у нас. И дано личното его и егото на държавите се премести към уважение и солидарност.

Доброто образование и управление изискват знания и умения, чрез които да направиш нещата разбираеми и изпълними за хората. Това е една добра посока за променящия се свят.

Освен филантроп, Вие сте издател на една поредица от книги, наречени „Власт и отговорност”. Споделете няколко думи за държавници, които най-много ви вдъхновяват.

Аз малко не харесвам думата филантроп. Опитвам се да правя неща според възможностите си и разбиранията си.

Поредицата вече наброява 6 книги. Седмата ще излезе скоро - „Страх. Доналд Тръмп в Белия дом” от Боб Удуърд. За по-младите - това е най-успелият разследващ журналист в света за последните 50 години. У нас понякога правенето на политика, която влияе на живота на всички хора, става по примитивен или претенциозен начин. Затова създадох тази поредица с помощта на приятелите от издателство Сиела. Няма да изброявам книгите - влизате в Google с името на поредицата. Книгите са дълбоки, мъдри и независимо от това - сравнително лесни и приятни за четене. Ще научите много за процесите, а знанията за трудния път към успеха са безценни.

Кои ме вдъхновяват - ще видите в книгите - лидери от Европа, Америка, Азия. Те затова са избрани. Ако не вдъхновяваха, нямаше да са част от поредицата. А заглавието, което съм измислил, не е случайно. В момента в света има само един политически лидер, който е с 80% одобрение в собствената си страна. Тя е жена. И отговаря 100% на заглавието на поредицата. Това е четвъртата книга от поредицата.

Какъв е пътят, който виждате за България в следващите 50 години?

След 2 години ще станат 30 години от възстановяването на дейността на Колежа, затова ще се опитам, вероятно наивно, да коментирам периода до 2050.

Предполагам, че България ще е доста по-свързана с Европа отколкото с Русия. Вероятно ще има по-добро самочувствие и по-малко страх от интересите на великите сили. Надявам се населението да не спада, а да се увеличава и хората да живеят по-комфортно. Ще стабилизира инфраструктурата си и ще тръгне по-уверено към наука, технологии и духовна култура. Това вероятно ще означава, че децата на сегашните олигарси няма да управляват България. И, надявам се, да имаме модерни управляващи, израснали в Американския колеж в София, работещи в полза на гражданското общество.

А къде виждате колежа в този времеви диапазон?

Тук ще използвам жокер и ще помоля жена ми Виолета, която е специалист в образованието, за мнение:

Надяваме се Колежът да продължи да проправя пътя към нови знания в контекста на 21. век – като подготвя своите възпитаници за предизвикателствата в науката, а същевременно развива у тях чувствителност и познания за обществото, които да ги мотивират да защитават човечността в добрата традиция на демократичните ценности, на базата и в името на които е работил Колежът от момента на създаването си. Като отчитат колко важна е ролята на общността - обединена, знаеща, образована – независимо къде по света, продължаваща делото на основателите, в традицията на българските просветители. За да избегнем социалното отдалечаване между хората на 21. век, защото силата на технологиите би трябвало да се използва за сближаване, независимо от физическата отдалеченост. Силата на обществото е в Човека и Общността, не е просто в биологията на индивидуалността. Това става очевидно сега с пандемията на този вирус - още веднъж в историята на човечеството – може би за пореден път дошъл да му напомни, че оцеляването е изцяло в ръцете на можещите, знаещите, действащи заедно Човеци.

Тази година колежът отбелязва 160 години от своето създаване. Какво ще ни пожелаете?

Да продължава с преодоляването на „Невежеството е сила“ - цитат от “1984”, Джордж Оруел. Способните, талантливите и амбициозни млади хора имат и ще имат нужда от атмосферата, средата, възпитанието и знанията на Американския колеж в София.

Обичам възклицанието на нашите дъщери - като стане дума за някой умен млад човек - „ама разбира се, той/тя е от Колежа”.

И не забравяйте - завършващите да излизат с мечти. Тогава Колежът ще си е изпълнил задачите.

Благодарни сме на д-р Спасов за отделеното време и на семейството му за подкрепата! Ако и вие искате да подпомогнете Програмата за намаляване на учебната такса в колежа, можете да го направите тук.