Слово на Президента на колежа д-р Ричард Т. Юинг-Младши по случай 3 март

Най-напред искам да благодаря на хора на колежа, на учениците, които рецитираха поезия и да приветствам всички вас с добре дошли в този прекрасен ден. Надявам се, че през изминалите почивни дни сте имали възможност да отдъхнете от усилията, които полагате. В Американския колеж, където всички работим толкова усърдно, от време на време имаме нужда от празници, за да се възстановим, да възобновим енергията си и да се подготвим за предстоящата натоварена пролет. И докато се радваме на такава добре дошла почивка е важно да си спомним защо празнуваме този ден.

Тъй като сме се събрали тук, за да отбележим важен повратен момент в миналото на България, искам да споделя с вас няколко мисли за бъдещето. И независимо дали ще достигнете това осъзнаване по-рано в своя живот или по-късно, както стана при мен, то ще ви промени. Моите мисли са следните:

• Миналото не е мъртво; дори не е минало.

• И все пак, когато става въпрос за бъдещето, нищо не е написано.

• Всяка сутрин, всеки ден идва с безкрайно обещание.

• Всеки един от нас в този свят, тук и сега, трябва да се възползва максимално от времето, което му е било отредено

• Великият съвременен американски държавник, бивш държавен секретар Джон Кери, го отбелязва най-добре: „Всеки ден е допълнителен.“

Хората в училищата по цял свят имат интересно предизвикателство. Това е едновременно нашата голяма възможност и нашата свята отговорност.

• Да предаваме онова, което можем от силата и славата на човешкия език, знания и умения;

• Да запазим и укрепим цивилизацията чрез култивиране на мъдрост - тоест, това, което знаем, че е вярно и правилно и трайно; и

• Да помогнем на всяко следващо поколение да види и преживее това, което е добро и велико в човешкия дух.

От всичко, което се е случило в човешката история - дни на пробуждане; дни на съзряване; дни, когато веригите са счупени и оковите, наложени от деспоти, или тиранията на невежеството и страха, са отвхърлени; дни на слава, когато хората, които са живели без свобода, най-накрая са успели да вдишат сладкия въздух на волността - това са дни, които трябва да се помнят и ценят.

Особено в дни като Деня на освобождението ние, като възпитатели, чувстваме отговорността да гарантираме, че знанието за миналото остава живо. Всеки човек, всяка страна, всяка цивилизация има такива дни: дни на признание и възпоминание, дни, когато поставяме венци и цветя върху надгробни плочи и паметници, както през миналите почивни дни в София и в цялата страна. Като българи вие вероятно знаете за Деня на освобождението от ранна детска възраст: истории за смелост и героични дела; истории за саможертва, страдания и дълбоки загуби; и в крайна сметка истории за изкуплението и трайната сила на човешкия дух.

Тези от вас, които познават историята на колежа, знаят, че първите ни ученици са стъпили в клас през есента на 1860 г., когато тази земя е все още в пределите на Османската империя. Благодарение на революционната борба на героичните мъже и жени България получава независимост. А тези, които познават историята на 20. век, знаят, че се налага независимостта да бъде възстановявана повече от веднъж. В мирни времена е лесно да се приемат за даденост трудно извоюваните права, но както често се казва, цената на свободата е безкрайна бдителност. И със сигурност всеки тук знае колко трябва да бъдем бдителни в днешния свят.

Вярвам, че на този възпоменателен ден е важно да припознаем и собственото си наследство, изпълнено със смелост и жертва, наследството на Американския колеж. Защото тук сме се събрали върху свещена земя. Това е училище, което вдъхновява и възпитава силни, решителни, високообразовани хора и добри лидери, преди да бъде затворено, първо от насилието на Втората световна война и след това от потисничеството на комунизма. Спира не само животът на колежа. Нека не забравяме, че е имало времена, в които българи са губили своя живот, заради престъплението, че са били ученици в Американския колеж в София и защото са вярвали в идеите и идеалите, които колежът е отстоявал тогава, и които отстоява за пореден път днес.

Както знаете, изложихме вдъхновяващи цитати из целия учебен център „Америка за България“ и, както съм сигурен, знаете, един от тези цитати принадлежи на човек, посветил живота си на борбата за освобождение на своя народ - Васил Левски. Както вероятно знаете, Левски е бил човек, отдаден на каузата на човешкото достойнство и свобода за всички хора, навсякъде.

“Трябва да се даде правото на всеки народ, па и на всеки човек, който иска да живее почтено и свободно.”

Правилно и добро е, че посвещаваме време да похвалим и почетем онези, които като Васил Левски посветиха живота си на стремежа към свобода и достойнство. Длъжни сме да не ги забравяме. Но аз искам да ви кажа следното: не е достатъчно да отдаваме почит на великите герои и героини от миналото, да почитаме тяхната смелост и тяхната саможертва. Дължим им това, да. Но им дължим и повече от това. Както на тях, така и на себе си.

Още десетилетие преди някои от вас да са били родени, около времето, когато колежът отново отваря врати в началото на 90-те години, една книга, написана от виден интелектуалец, привлича вниманието на целия свят. Тя се нарича "Краят на историята". Тази книга не е за предстоящия апокалипсис, точно обратното. В повсеместната радост след падането на Берлинската стена и срива на комунизма, хората искат да повярват, че симбиозата на либералните демократични държави и пазарните икономики триумфира в епичната борба на идеите и че тази борба е приключила. Успешният край на историята е достигнат, поне в хегеловия смисъл.

Оказва се, че обявяването на смъртта на историята е преувеличено. Ако научихме нещо през първите две десетилетия на двадесет и първи век, то е, че няма нищо сигурно в триумфа на либералните демократични идеали, основани на свободата и човешкото достойнство. Тъжната истина остава, че всичко, което е необходимо за да триумфаира злото, е добросъвестните мъже и жени да не правят нищо и да мълчат.

Има още два цитата по стените на Учебния комплекс, които искам да споделя с вас днес – първият от Джон Кенеди, а вторият - от Кристиан Таков:

„Животът никога не е лесен. Има работа, която трябва да се свърши, и задължения, които трябва да бъдат изпълнени - задължения към истината, правосъдието и свобода.“

„Истината не може да ни отклони в грешна посока. Мълчанието със сигурност ще го направи.“

Когато настъпи часът, както със сигурност ще се случи във вашия живот, било то по скромен или мащабен начин, когато стане време да се застъпите за човешкото достойнство и свобода, какво ще направите? Ще се изправите ли? Или ще замълчите?

Добрата и лошата вест е, че историята не е приключила. Живеем в опасни, но и благоприятни времена на тази красива планета, която свети като фар в безкрайния космос. Всички сме заедно на тази добра земя и за добро или зло нейното бъдеще е в нашите ръце, както и бъдещето на нашия вид.

Когато, вече като завършили колежа, се върнете на тази свещена земя след десет, двадесет и тридесет години, ще дойдете ли тук с ясното съзнание, че сте се стремили да оформите собствената си съдба, съдбата на своите ближни, нашия свят и нашата ценна среда по такъв начин, който другите биха почитали и признавали? Или ще сте мълчали и оставили съдбата да поеме своя курс?

Надявам се, че сте се насладили, както аз, на почивните дни, добре заслужени тук в колежа. Благодарен съм, че отделихме това време да почетем жертвата на онези, които са ни извоювали правата и привилегиите, на които се радваме днес. Днес сме тук, в този ден, защото смели и прозорливи хора, с кураж и сила на характера, са осъзнали, че това училище, както и тази страна, могат да се издигнат отново, като феникс.

Почитаме този ден като национален празник на България и като ден за празнуване на свободата. Вярваме, че да живеем и дишаме свободно е наше човешко право. И сега повече от всякога е наша отговорност, отговорността на всяко поколение и на всички вас младежи тук, на свой ред да се застъпите за тези свещени права, да ги живеете, да ги запазите и да ги защитите. За добро или зло, историята не е приключила и бъдещето все още не е написано. Зависи от нас. Зависи от вас.

Така че, честит трети март и нека завинаги дишаме сладкия въздух на свободата. Благодаря ви.

***