Слово на д-р Ричард Т. Юинг мл. по случай завършването на Випуск 2017

Добре дошли, почитаеми гости, настоятели, преподаватели и служители, родители, завършили и приятели, и членове на Випуск 2017!

Този випуск се отличи в много отношения. Академичните постижения на мнозина са изключителни. Тази година имаме 12 ученика, които са поддържали отличен успех (пълно 6) през всичките си години в гимназията – постижение, достигано само веднъж преди това в историята на Американския колеж. Освен това имаме 33, които завършват summa cum laude, 10 magna cum laude и още 8 cum laude. Общо една трета от този випуск е спечелила академични отличия.

Като випуск, сте показали завидна отдаденост в приобщаването и службата на обществото. Имате огромен принос към успеха на спортната програма. За първи път тази година или отбор на момичетата, или на момчетата – а често и двата – спечели всеки открит шампионат, който проведохме: футбол, баскетбол, волейбол, тенис и тенис на маса. Спортистите от завършващия випуск показаха лидерство, спортсменство и изключителни умения и форма.

Чувствам се много горд и привилегирован да споделя с вас това специално място и време, в които почитаме вашите постижения. Поздравления на всички и всеки един от вас!

Без съмнение като ученици тук сте били предизвикани и калени от изискванията на учебната програма в нашето училище. Поздравяваме ви за усърдието и издръжливостта. Възможностите, които сте имали тук в Американския колеж, в много отношения са уникални за България. Също така е вярно, че натоварването е било сериозно.

Всички познаваме тежкия товар и предизвикателствата в училище. Понякога те могат да ни накарат да се чувстваме като камили, които товарят тежко за дълъг път.

Когато, като млад, поех своето собствено пътуване през гимназията, аз самият бях такава камила. Не го знаех, докато не постъпих в колеж и самоувереността ми не се разклати. Тогава разбрах, че дори не съм истинска камила – аз бях товарно животно, водено от страх. В онзи момент разбрах, че, ако искам да живея свободно и пълноценно, трябва да се стремя да бъда лъв.

Ученици с достъп до чудесно образование - като мен, когато бях млад и всички вас в Американския колеж - получават драгоценен дар за цял живот. Много младежи по света не са благословени по този начин. С този дар и тези възможности идват отговорности, а и товар. Като млад човек разбрах, че, за да изпълниш отговорностите си и да носиш товара си, не е достатъчно да бъдеш добра камила.

Ако искаш, вместо камила да бъдеш лъв, трябва да се изправиш пред лъва. Моят приятел и бивш колега Джоузеф Лекутон, който в момента е депутат в парламента на Кения, написа книга за момчешките си години като воин масаи. Като част от израстването и превръщането си в мъж, той буквално е трябвало да се изправи пред лъвове в саваната.

На повечето от нас не се налага да се изправят пред истински лъвове, за да пораснат. На мен със сигурност не се наложи. Но трябва да се изправим пред метафорични лъвове, а те могат да бъдат също токова опасни и страховити. В моето израстване, благодарение на помощта на приятели и роднини, и един мъдър съветник, аз се изправих пред страховете си – страх от провал, страх да не разочаровам другите и, също така, като погледна назад, страх от собствения ми успех, – които душаха живота ми като запушени артерии и ме правеха, в собственото ми съзнание, не повече от товарно животно. Победата над лъва на онези страхове ми помогна да изградя постиженията в живота си по мои собствени правила, да търся и намирам смисъл и цел в своя собствен живот и да намеря – и използвам – своя собствен глас.

Така че, да – тук съм, за да ви кажа: стремете се да станете лъв! Но съм тук и да ви кажа, че не е достатъчно да престанеш да си камила и да решиш да станеш лъв. Това е критична стъпка към воденето на пълноценен и смислен живот, но не е достатъчно.

Както е известно, немският философ Фридрих Ницше пише за три етапа в житейския път. Първият етап, както току-що споделих с вас, е този на камилата – камилата на детството и младостта. Този етап не може и не трябва да бъде избягван или пренебрегван. Всъщност това е етапът, който ни подготвя за нещата, които ни предстоят в дългия житейски път. Ницше вярва, че колкото е по-тежък товарът носен от камилата, толкова по-силен може да стане лъвът. Ако Ницше е прав, всички вие членове на Випуск 2017 може действително да станете много силни лъвове.

Камилата е учена как да бъде послушна, да се научи да получава указания и да добие познанията и информацията, необходими за да функционира в обществото. Когато натоварят камилата, я пускат и тя поема през пустинята. И там, в тази метафорична пустиня, трябва да се осъществи трансформацията от камила в лъв.

За да бъдеш лъв, не само трябва да се държиш като лъв. Всъщност трябва да вършиш лъвската работа. Оказва се, че лъвът има да изпълни една строго определена задача. Тази задача е да убие дракон. И то не кой да е дракон, а драконът наречен "Ти трябва."

"Ти трябва" са правилата, познанията, културата, които правят възможен цивилизования живот. За да живее човек успешно и конструктивно в обществото, те трябва да бъдат възприети, но не трябва да се превръщат в усмирителна риза. Детето и младежът трябва да носят товара на "Ти трябва" като научат какво трябва да знаят и трябва да правят. Но по пътя на порастването към пълноценен и смислен живот, трябва да свалим тази мантия, трябва да съблечем тази змийска кожа, за да ни порасне нова.

Сега идва една любопитна част от притчата на Ницше. Когато драконът "Ти трябва" е победен, лъвът е готов за последната и най-важна трансформация – обратно към детето. Да използвам думите на великият поет Т.С. Елиът: човек трябва "да се върне в родното си място и да го познае за пръв път."

Философи и духовни водачи през хилядолетията са разбрали, че най-голямата трансформация е да изпиташ повторно раждане – да се преродиш като дете, но не като незрялото дете и младеж, който си бил, а зряло дете отворено за чудото. С други думи, напълно зрял човек с широко отворени очи, с разбиране, с пределно развити умения, творчески потенциал и състрадание – човек с уникални дарове, които да сподели със света.

Както г-н Клап така красноречиво сподели с вас на вечерята на випуска, нашият свят има нужда от хора с тези специални дарове – дарове на съзнанието, на сърцето, на душата. Както каза г-н Клап, светът се нуждае от хора на службата, на честта, на състраданието. Вашето родно място също се нуждае от такива хора – за повечето от вас, това е вашата родина България.

Историите и прозренията за такива трансформиращи пътувания, които стигат до нас от великите религиозни, духовни и философски традиции от целия свят от векове и векове, не се отнасят до някаква митологична, мистична или героична отминала епоха, която никога няма да се върне.

Силата и славата на историите, които наричаме "пътя на героя," е в това, че те се отнасят към тук и сега, към неотменното настояще. В сърцевината си тези истории са за вас и за житейските пътища, които се простират пред всекиго от вас. Те са за прекрасните възможности пред вас, за привидно непосилните предизвикателства, които може да се изправят пред вас и които трябва и можете да преодолеете, и за непредвидените пътеки, които ще се разкрият пред вас, които в крайна сметка ще ви помогнат във вашето пътуване към себепознанието, към неповторимите ви умения и към специалните дарове, които имате да предложите на този свят. Накратко, да запалите божествената искрица, стаена във всеки от вас.

Вашата мисия, ако приемете да я изпълните, не е да поемете по пътя на най-малкото съпротивление, а да поемете – или да прокарате – пътя, който води до съществувание – вашето съществувание – като всестранно завършен човек. Други преди вас са предприемали това пътуване. А сега е ваш ред.

(публикувано със съкращения)