Д-р Ричард Т. Юинг, мл., слово, произнесено при завършването на випуск 2016

Добре дошли, изтъкнати гости, настоятели, преподаватели и служители на Американския колеж в София, родители и завършили, и добре дошъл на изтъкнатия Випуск 2016! За мен е голямо удоволствие по този чудесен повод да ви приветствам на нашите дейности по завършването. Благодаря ви, че сте тук за това значимо събитие.

“Бяха най-добрите времена и най-лошите времена, бе ерата на разума, бе ерата на глупостта, бе епоха на вярване, бе епоха на съмнение, бе сезонът на Светлината, беше сезонът на Мрака, беше пролетта на надеждата, бе зимата на отчаянието, всичко ни предстоеше, нищо не ни предстоеше, всички отивахме право в Рая, всички отивахме право на другото място..."

Някои от вас ще познаят в това началото на "Повест за два града." Други, уверен съм, ще се закълнат, че е скорошен репортаж на CNN за президенската надпревара в Америка. Някои от нас тук, предвид премеждията и перипетиите, с които се сблъскахме, може да го отнесат към преживяванията ни в колежа. Но си мисля, че всички ще се съгласим с Дикенс, че "дотук онзи период е като днешния период." След всички тези години неговата поразителна проза си остава един вълнуващ портрет на света, в който живеем – най-добрите времена за едни, най-лошите времена за други.

Най-добрите времена

Мога да кажа, че времената са добри заради всички вас събрани тук днес – ученици, преподаватели, администратори, служители, колеги, семейства и приятели. Горд съм да бъда тук с вас – випуск 2016 на Американския колеж в София – по този специален повод, за да почета заедно с вас впечатляващото ви постижение и изключителните личности, които ставате.

Този випуск е проявил лидерство на различни нива. Толкова много от вас са постигнали изключителни резултати в учението. Тази година имаме 13 ученици, които са поддържали среден успех от 6,00 през всичките си гимназиални години. Това е без прецедент в историята на Американския колеж в София. През някои години нямаме нито един, в добрите години – може би 4 или 5, а тази година - забележителната бройка 13. И мнозина други с отличия. Поздравявам ви за впечатляващото учене!

Като випуск показахте, че можете да сте начело и в службата на обществото, както и да бъдете ангажирани с общността, с различните клубове и дейности – от клуба по взаимодействие до Embrace, от клуба по дебати до вестник College Life, от хора на колежа до "Заедно в час," от нашия чудесен Ученически съвет до иновативния международен научен форум FISSION – вие показахте изключителни служба и водачество, както за нашето училище, така и за общността около нас. А междувременно продължихте да печелите заслужено одобрение и отличие за себе си и за училището.

И в областта на спорта този випуск спомогна да ни издигне до нови висоти – с шампионски титли в пет от осемте открити турнира на колежа – отново най-големият успех, който някога сме имали. Постигнахме впечатляващи резултати и в други състезания. През цялата година нашите дванайсетокласници показаха активно участие и силно лидерство, спортсменство и състезателен дух. Освен това този випуск постигна един от най-високите ни рекорди по обща физическа подготовка, като постави и три нови индивидуални училищни рекорда.

Почти всеки ден подписвам официални документи, за да могат нашите ученици да участват в регионални, национални или международни състезания в областта на учението, спорта, изкуствата и свързани с тях дейности. Може още да не мога да чета документите, които са написани на български, но с голяма гордост ги подписвам в името на нашите ученици.

Това, което специално ми направи впечатление за вас като випуск и като индивиди, е, че не просто отивате и печелите дебата, а организирате и ръководите турнира. Не само печелите някое международно научно изложение, а се задействате и планирате, и създавате ново международно научно изложение. Вие не само проявявате инициативата да намерите стаж за себе си, а създавате програма, която осигурява стажове за вашите съученици.

И въпреки всички тези постижения и отличия, у мен и моите колеги вие оставяте впечатление на добри и премерени хора, които работят добре един с друг, партнирате си със своите учители и ръководите останалите ученици. Мнозина сред вас показаха силно желание упорито да се трудят, за да се възползват докрай от образователните възможности, предлагани от това училище. Но ме поразяват не само вашата непоколебимост и мотивация, но и вашата признателност – признателност за възможностите, които имате тук, признателност към учителите и признателност към съучениците ви. Особено снощи, за мен бе удоволствие да видя радостта, която предизвикаха у вас постиженията на вашите съученици. Наред със самоуважението, вие показвате възхита и уважение и към другите.

Дълбоко съм благодарен на добрата съдба, че ме е довела на това място по това време, за да споделя вашите славни постижения. Поздравления на всеки и всички вас!

Преподаватели и служители

Бих искал да отделя време и за да призная и поздравя изключителните хора до вас, които са ви подпомагали и ръководили тук, в Американския колеж. Както отбелязах в едно от есенните издания на нашия вестник, представям си как след години на някое събиране на завършилите ще си припомняте дните си в колежа и изумителните учители, които сте имали тук. Сцената е пред очите ми – виждам дълбоката признателност, която изпитвате към тези мъже и жени. Не се налага да чакате този далечен момент. Вашите чудесни учители са тук, те седят до вас. Нека използваме този момент да ги поздравим, да им отдадем почит и да им изкажем благодарност.

Най-лошите времена

Снощи във фоайето на Острандър имахме чудесен прием за завършващите. През септември се събрахме за откриването на учебната година тук, в аудитория Уитакър. Както всички знаете, оттогава Острандър Хол и аудиторията са затворени. Другите събития и дейности, другите ценни моменти през годината се състояха по други места.

Миналия юни тези сгради бяха опразнени за подготовка на нашия проект за строеж и обновяване на Учебния център и оттогава стоят празни, все едно чакаме Годо.

Предлагам ви своите извинения за това изнервящо забавяне. Имаше проблеми с дизайна, проблеми с бюджетирането, проблеми с финансирането. Разрешаването на тези дела отне повече време, отколкото някой от нас можеше да предположи. Искам да кажа, както казах и снощи, че тези обстоятелства не се дължат на липсата на усилия от страна на моите колеги в колежа, които работиха неуморно, за да го осъществят. Всички ние сме техни длъжници. А с техните усилия и тяхната отдаденост, не умира и надеждата, че проектът ще се задвижи.

Понякога нещата не се получават както си се надявал и си планирал. Нашето разочарование и недоволство от това отлагане се компенсират от постиженията на нашите ученици, преподаватели и служители, от дисциплината и търпението, които всички проявяват и от примера на учениците и моите колеги, които се справят с лекота и стил, както и с отдаденост, въпреки ограниченията, пред които се изправихме тази година.

Тази година тръгнахме да строим сграда, а не я построихме. И, естествено, сме разочаровани, но да го наречем ли най-лошото време? Не ми се вярва. Следвайки съвета на един бележит американски философ, това, което можем да кажем за тази година, е, "съжалявам за някои неща, но не достатъчно, че да ги споменавам." (Франк Синатра)

Но наистина е вярно, че каквито и несгоди да сме имали тук, които вие добре познавате, земята под нас се завъртя и преживяхме и мрак, както и светлина. Тероризмът продължава да надига грозна и вредна глава, а последиците от глобалното затопляне стават все по-очевидни. В наше време, не по-малко отколокото във времето на Дикенс, хората по света познават отчаянието на бедността, глада и бездомността, а светът ни напомня всеки ден за отвратителната разруха на войната и човешките неволи. Благодарение на модерните комуникации, закрилата на детството вече е непостижим лукс. Дори и най-младите вече познават физиката на тъгата.

Знаейки това, въпросът пред всички нас е: какво ще направим? Как ще живеем живота си? А вие, които сте толкова млади, може вече да сте постигнали много, но след това завършване ви предстои целият ви живот. Какво ще правите?

Всъщност, не само, че можете да изберете своя път в живота, но аз, както и г-н Йънгс, вярвам, че трябва да изберете пътя, който искате. Когато ви се открие, трябва да изберете пътя, който знаете, че е правилен за вас. Разбира се, по пътя може да има разочарования, но както каза снощи г-н Йънгс, не е нужно да има разкаяние. У вас е силата да сътворите своите най-добри времена – не само за самите себе си, а и за другите: семейство, приятели и различните общности, към които ще принадлежите. Не просто си пожелавайте сполука, бъдете своята сполука!

И докато да, може би на някои от вас се е струвало понякога, че тук, в колежа, сте като в затвор – макар че не ми се вярва повечето затвори да имат неокласическа архитектура и да са разположени в парк, - всъщност мога да ви кажа, че сте били част от една мечта.

Мечтата е жива

Малко преди края на живота си сенатор Тед Кенеди се изказа в подкрепа на номинацията на тогавашния сенатор Барак Обама за следващ президент на Съединените щати. "Работата започва отново," каза той. "Надеждата се заражда отново. И мечтата е жива." Той говореше за незавършената работа на Америка като нация. Дори в още по-голяма степен той говореше за неугасващата идея, която е позната като Идеята за Америка, която, като всяка силна идея, не познава национални граници. Това, разбира се, е идеята за живота, свободата и стремежа към щастие – и то не за някои, а за всички. Тази идея лежи в основата на това училище и в целта на всяко силно образование – да почита, продължава и надгражда доброто и величавото в човешкия дух и човешкия живот.

След тази първа година от живота ми в Американския колеж в София по-добре разбирам как и защо идеята за колежа е живяла 50 години, в които училището е било затворено и защо мечтата за колежа живее днес:

- живее в сърцата и мислите на завършилите този колеж преди Втората световна война

- живее в сърцата и мислите на поколенията на вашите родители, баби и дядовци, мнозина от които биха искали да са посещавали училище като Американския колеж, но са били лишени от тази възможност през годините, в които той е бил затворен

- живее в сърцата и мислите на учителите, администраторите и настоятелите, които са част от общността на колежа

- живее в мислите на по-малките ви съученици, особено на нашия подготвителен клас, които гледат вас – които скоро ще завършите – и си мислят, "Аз мога да бъда такъв"