Трети международен спортен обмен
Всичко започна преди една година. Оттогава нашите спортни отбори осъществиха три посещения в Американското международно училище "Улуърт Барбър" в Тел Авив. Последното пътуване беше и най-мащабното.
Всеки път гостуването прераства в нещо много по-значимо от спортно състезание. Треньорът по баскетбол Камерън Найт каза, "Пътуването имаше и изключителен елемент на културно и историческо опознаване, тъй като във времето между мачовете имахме възможност да обиколим Йерусалим, Назарет и Яфа."
Човекът в основата на тази инициатива от самото й зараждане е деканът Там Смит. Затова ще го оставим той да разкаже историята:
"Това, трето по ред, пътуване до Израел беше както уникално в много отношения, така и познато в много отношения. Уникалното беше, че за първи път имахме и момичета, и момчета. Това, струва ми се, променя цялата атмосфера. Беше много забавно и преживяването на учениците беше страхотно.
Две момчета от първото такова пътуване отново бяха с нас – единайсетокласниците Кристиян и Митко. При всяко следващо такова събитие искаме да надграждаме и да видим какво сме научили от предишното. Този път разликата беше, че имахме доста по-голяма група. Нещата протекоха гладко – изгладихме спънките, засечките.
Както и преди, хванахме ранен полет от софийския Терминал 1 до Тел Авив. Кацнахме свежи и румени и се натоварихме на автобуса. Посрещнаха ни нашите домакини и екскурзоводката Айелет. Тя е бивш инструктор по оцеляване от израелските отбранителни сили, а от доста време вече е екскурзовод в израелското Министерство по туризма. При предишното ни посещение с футболния отбор бяхме с нея един ден, а този път разполагахме с нея за три дни пътувания.
Интересното през този първи ден беше, че тръгваме тук от 500 метра надморска височина, летим на хиляди метри надморска височина, кацаме на морското равнище, а след това слизаме на 400 метра под морското равнище до най-ниската точка на земята, Мъртво море. Буквално беше ден на върхове и спадове.
В курорта на Мъртво море всички си прекараха чудесно, носейки се по солените вълни. След това тръгнахме към Йерусалим.
Тази част винаги е много интересна, защото се влиза и излиза от палестинските територии. Интересно е да се видят мерките за сигурност, но винаги е безопасно и много уредено.
Стигнахме до Йерусалим и имахме невероятни преживявания – посетихме Стената на плача, Храмовият хълм, Църквата на Божи гроб, Via Dolorosa, обиколихме историческите места на града.
Ядохме традиционни дюнери и, след цял ден пътуване, в сряда вечерта се запознахме със семействата-домакини. Нашите ученици, включително моята дъщеря Бейли, прекараха първата си нощ далеч от дома в чужда страна.
На следващата сутрин събрахме учениците и отново тръгнахме на път. В четвъртък отидохме до Тел Авив и Яфа, старият пазар, базарите, историческото пристанище. След това пристигнахме в Американското международно училище "Улуърт Барбър" и изиграхме първите си мачове – отборите на момчетата и момичетата срещу домакините.
Момчетата загубиха напрегнатия мач с една точка. Момичетата също паднаха, макар че се бориха силно, но не успяха да стигнат до победата.
В петък отново ни взеха и този път поехме на север към Кесария и Назарет. Интересно е преминаването от предимно еврейските райони около Тел Авив към предимно мюсюлманските области на север. За нашите ученици беше прекрасно преживяване да имат досег с различни култури. Имахме традиционен арабски обяд – дюнери, фалафел, хумус – в автентичен арабски ресторант. Служителите и собственикът бяха поразително гостоприемни в старанието си да ни предлагат различни храни. Почувствахме се много благодарни.
След това изиграхме втория кръг мачове срещу домакините си. Момчетата и момичетата загубиха отново, но играха доста добре.
Петък вечер е шабат – свещеното време по залез, – така че останахме по домовете на домакините.
В събота прекарахме целия ден в игра на баскетбол. Преживяването беше изключително за нас, защото имахме възможност да играем не само с израелски училища, а и с професионални отбори. Нашите момчета победиха и двата си противника-професионалисти. Така завършиха с две загуби и две победи – на второ място в крайното класиране.
За жалост момичетата загубиха своите мачове, но играха доста добре и се бориха до самия край. Играха с чест и достойно представиха колежа.
Където и да отидехме, хората бяха поразени от това колко добри посланици са нашите ученици, колко са приятни, учтиви и благодарни. Аз много се гордея с тях, с това, че съм декан и с това, че водя нашите ученици по света.
