Интервю с Виктор Кузманов от Випуск 2014 на Американския колеж в София
Виктор Кузманов от Випуск 2014 на Американския колеж в София е единствен представител на столично училище, участвал в международната олимпиада по физика в Казахстан, която се проведе от 13 до 21 юли. Той завоюва бронзов медал. Останалите български участници спечелиха 2 сребърни и 2 бронзови медала при участие на отбори от 86 страни.
Виктор беше любезен да отговори на няколко въпроса:
Според поименното класиране, вие печелите индивидуални медали. Има ли статистика за класирането ви като отбор?
Да, класирането е индивидуално въз основа на точките на всеки от участниците след два изпитни дни. Единият е с теоретични задачи, което е типичният модел за националната олимпиада, който е добре познат на всички заинтересовани ученици – дават се три теоретични задачи с голям брой подточки и участниците имат пет часа за решаване. Другият кръг, който за много от състезателите е по-трудният, е експериментален. Дава се една или две задачи, които трябва да бъдат решени първо теоретично и след това да бъдат проверени експериментално, което практически описва всеки един научен процес. Българският отбор взе два сребърни и три бронзови медала, което го класира сред най-добрите в света, но официална статистика за отборно класиране няма.
Чух, че тази олимпиада е била по-трудна от предишните. Кoи точно раздели от физиката се смятат за толкова трудни, че не се подготвяте по тях и за международни олимпиади?
Наистина според всички участници, ръководители и организатори това беше най-трудната тема на международна олимпиада досега. Във физиката има раздели, които са добре залегнали в учебната програма и са добре тренирани и упражнени от всеки ученик. Такива са примерно „Механика“ и „Електричество и магнетизъм“. Останалите се загатват или се учат на не много задълбочено ниво. За да е добър в тях, ученикът трябва сам да прояви интерес и да чете много допълнителна литература. Такива са например „Поляризация на светлината“ и „Термодинамика на реални газове“. Именно тези, слабо залегналите в програмата, се паднаха - едното на експеримент, другото на теория. Това доведе и до по-ниските резултати в глобален мащаб.
Как успяхте да се сработите с останалите ученици от отбора? Работили ли сте заедно преди? И как се побеждават отбори, които се подготвят целогодишно?
Самото състезание е индивидуално, от което следва, че за класирането не е необходимo особено сработване. От друга страна, когато човек е поставен в добра и приятелска среда, много по-лесно се развива и успява. Процесът по избиране на националния отбор изисква дълго време и упоритост. Националната олимпиада и други национални състезания са част от селективния процес. С другите участници от отбора се познаваме от лагери, национални и международни състезания и олимпиади, на които сме били през последните четири години. Често се е случвало да се готвим заедно за олимпиади, обяснявайки трудни елементи един на другиго. Това води до силни приятелства и подкрепа, а не до враждебна и пагубна конкуренция за места и точки. В крайна сметка състезанията започват и след пет часа вече са част от миналото, а човешките отношения остават за цял живот. Това е и индиректно следствие на начина на подготовка на националния отбор и на школите по физика. Професори и доценти като Мирослав Абрашев, Виктор Иванов и Димитър Мърваков са допринесли за изграждането ни както като учени, така и като хора. Случвало се е с някои от тях да решаваме задачи по интернет до ранните часове на деня, което само по себе си говори за тяхната отдаденост към процеса на подготовка на състезателите. Това ни прави и способни да се съревноваваме с отбори, които имат по-голям и по-труден процес на подготовка, защото сме свикнали да се справяме в нетипични ситуации. Както казах, в крайна сметка ние не се подготвяме единствено за получаване на максимален брой точки, а как да мислим и да анализираме аспекти от живота. За дадените ресурси и моментния интерес към науките в България смятам, че това е най-доброто и важното, което може да се постигне.
На колко международни турнири си участвал и как се класира?
Какви са плановете ти оттук нататък?
След добрата основа в образованието ми, положена в Американския колеж, ще продължа обучението си в университета в Кеймбридж. Там ще изучавам природни науки с фокус върху физика и математика. Засега погледът ми е насочен навън от България, както на много млади и мотивирани ученици, но споменът за прекрасните години в родината остава да живее завинаги в мен, докато някой ден не ме отведе отново там, откъдето съм тръгнал.
Би ли искал да споделиш нещо с настоящите ученици на Колежа, да благодариш на някого или пък да ни пожелаеш нещо?
Докато бях ученик на Колежа, се стремях да бъда полезен на хората около мен, било то като вицепрезидент на Ученическия съвет, на Клуба по природни науки, като участник в музикални и танцови програми, в спортните отбори и клубове и много други. Сега, когато всичко е вече зад мен, оценявам, че много неща човек трябва сам да научи и да постигне, но от друга страна, без правилните хора до него, които да го направляват в турбулентните вихри на живота, той може да се изгуби. Затова искам да благодаря на господин Кортезов, който ми показа, че науката може да бъде нещо повече от прости числа и формули. Също така на випуска си, който беше съвкупност от талантливи и разумни хора, които могат да те подкрепят, но и да ти дадат градивна критика, когато е необходимо. Благодарен съм на всички учители и особено на г-жа Красимира Чакърова, която днес възприемам по-скоро като близък приятел, отколкото като строг учител, за това, че запали интереса ми за физика и състезанията по природни науки, за oказаната помощ, но и за това, че ми показваше, че колкото и информация да имаш в дадена област, винаги има детайли, които не могат да бъдат пренебрегнати. Всеки, който се е занимавал с обществена дейност в Колежа, е осъзнал необходимостта от връзка с ПР офиса за осъществяване на идеите си. Светослав Костов и аз сме им безкрайно благодарни за безкористното съдействие за всяка инициатива, независимо от трудностите. Участията в олимпиади и състезания могат да доведат до трудности в учебния процес, които не трябва да обезсърчават никого. Благодарен съм на Д-р Джонсън, който, макар да респектира учениците, е човек с голямо сърце, който би изслушал всекиго и би му помогнал при първа възможност, когато да продължиш ти се струва невъзможно. Когато тичаш и се спънеш, хората, които са до теб и ти помогнат да продължиш, обикновено остават в сянката на постиженията ти, макар да имат най-голяма заслуга за тях. Ако животът е една голямо надбягване с множество препятствия, семейството е невидимата ръка, която ти дава мотивация и сила да направиш следващата стъпка. Затова, както и всеки настоящ ученик на Колежа, съм изключително благодарен на родителите си, които неведнъж са стояли будни заедно с мен, докато се подготвям за състезание, за следващия учебен ден или докато преодолея някой настоящ проблем. Искам да пожелая на всички да не се отказват от мечтите си, защото те са тези, които правят любовта завладяващо чувство, а не обикновен хормонален дисбаланс, те са тези, които правят една мелодия красива, а не само хаотични промени в налягането върху човешкото ухо, те са тези, които ти доставят наслада след хапка сладкиш след тежък ден. Мечтите правят живота изкуство, а изкуството ни дава свободата да бъдем, каквито поискаме. Превърнете живота си в изкуство!